Анархията

Отхвърлена, сама, от всички прокълната,

теб никой още не разбира в наште дни.

Крещят слепците: Ти си хаос. А в тъмната

на новия живот зародиша кълни.

От, нека те крещят. Те още не желаят

превръзката да скъсат. Да прозрат дена;

и дълго, може би, те няма да узнаят -

слепци безумни - що е слънце, светлина.

За мене, ти си вече огненото слово,

мечта и цел, в който образа сияй

на Бъдещето. Знам: ще дойдеш ти отново

при оня който цяла вечност те желай.

Дали ще пламнеш като слънцето - не зная, -

или ще блеснеш като мълния тогаз?

Безвластник съм! Защо? Защото не желая

ни власт над себе си, нито над други власт.