Анархията
(1888)

Отхвърлена, сама, от всички прокълната,

теб никой още не разбира в наште дни;

Крещят слепците: Ти си хаос! А в тъмата

на новия живот зародиша кълни.

О, нека те крещят. Те още не желаят

превръзката да скъсат, да прозрат дена;

и дълго, може би, те няма да узнаят -

слепци безумни - що е слънце, светлина.

За мене, ти си вече огненото слово,

мечта и цел, в които образа сияй

на Бъдещето. Знам: ще дойдеш ти отново

при оня, който цяла вечност те желай.

Дали ще пламнеш като слънцето - не зная, -

или ще блеснеш като мълния тогаз?

Безвластник съм! Защо? Защото не желая

ни власт над себе си, нито над други власт.